E-placebo - Вашето виртуално медицинско списание

Нормално развитие на детето.

Нормалното развитие на децата е стъпаловиден процес на постепенно оформяне на дейности и умения, които се наслагват върху вече придобити стари навици. Две са основните предпоставки на базата на които се формира нервно-психическото развитие на децата:

1. Състояние на нервната система-системата осъществяваща връзка на всеки организнъм с околната среда.

2. Биологични фактори:

Наследственост. Генетично закодирани възможности за нервно – психическо развитие, потенциал за интелигентност, различни таланти.

Биологично съзряване. То определя на каква възраст ще се появят нервно-психическите характеристики. Такива са емоционалните реакции, проговарянето, способността за абстрактно мислене и други.

Енергия, чиито основен източник е храната. По-голямата част от енергията е необходима за основната обмяна, а останалата е необходима не само за физическата, а и за нервно-психическата активност.

3. Фактори на околната среда. Такива са не само материалните фактори от средата, като предмети, мебели и др., но и социалните фактори, които първоначално са родителите, а по-късно децата в детската градина, приятелите и съучениците.

4. Възпитанието.


Компоненти на нервно-психическото развитие.

Двигателност. Тя позволява на детето да контактува с околната среда.

Развитие на анализаторите. На първо място зрението и слуха.

Емоциите.

Развитието на говора.

Придобиване на навици и усвояване на различни умения.


Нервно-психическо развитие

Непосредствено след раждането.

Новороденото около половин час е с отворени очи, възбудено, напрегнато, с готовност да суче, ако му се поднесе майчината гърда.

Погледът му, макар, че е късогледо фиксира лицето на майката.

Слухът е силно изострен. То се ослушва и обръща глава към майчиния глас.

Този начален период се последва от сънливост и бебето заспива. Ако майката по различни причини пропусне да контактува с детето в този начален период на възбуда, когато в съзнанието му се запечатват тези първи впечатления и усещания (импринтинг), по-късно могат да възникнат затруднения при изграждането на съотношенията между майката и детето.


0-1 месец.

В края на първия месец детето прави опит за повдигане на главата си от постелката, когато е поставено по корем.

Примитивните рефлекси са много живи- (Моро, Бабински и др.).

Може да фиксира с поглед блестящ предмет, поставен пред очите. Налице е симптомът на „кукленски очи“. Погледът не следва движението на главата при обръщането и в страни. Трепва и мига при силен и рязък звук.

Емоциите са само отрицателни, които изразява с плач, когато не са задоволени физиологичните му нужди. Успокоява се, когато се вземе на ръце и чува човешки глас.


1-2 месеца.

Поставено по корем повдига главата си от постелката.

Следи с поглед цветен движещ се пред очите му предмет.

Към отрицателните емоции се появява и първата положителна реакция под формата на усмивка, която детето отправя първо към майката.

Издава гърлени звуци.

Изразява удоволствие при контакт с възрастен.

Предупредителни признаци в този период са:

Липса на слухово съсредоточване. Не фиксира блестящ предмет.

Не се усмихва на майката.

При придърпване на ръцете напред главата увисва назад.



2-3 месеца.

Повдига не само главата, но и гърдите си, когато е поставено по корем.

Има опора на краката, когато се придържа под мишниците.

Типичния рефлекс на Моро постепенно изчезва.

Може да започне да посяга с две ръце към цветна играчка.

Фиксира с поглед движещ се пред очите му предмет.

При ласкаво отношение от страна на възрастния възниква комплекс на оживление.

Гърлените звуци постепенно стават по-мелодични и детето започва да гука.

Поддържа по-продължителен контакт с възрастен. С удоволствие слуша майчина песен или друга музика.


3-4 месеца.

Детето започва да се обръща от корем на гръб.

Посяга с две ръце и хваща висящ над него предмет.

Разпознава образа на майка си.

Смее се с глас.

Гукането става по-мелодично.


Около 6 месеца.

Седи с подкрепа. Легнало по гръб повдига глава и оглежда краката си. Посяга с една ръка към интересен предмет. Противопоставя палеца на дланта и може да хваща предмети.

Започва да вижда по-малки предмети. Различава ласкавия от сърдития тон.

Изразява предпочитание към лицата, които се отнасят ласкаво към него.

В процеса на гукането се формират отделни срички.

Взема активно отношение към храната.

Предупредителни признаци в този период са:

Не се ориентира към звук и не проследява движещ се предмет.

Не изпитва удоволствие от контакт с възрастен. Не се усмихва, когато му се говори ласкаво.

Не посяга към предмети. Има „симптом на ножицата“-краката му се кръстосват, поради повишен тонус на мускулите. Ограничено е движението в тазобедрените стави.


7-9 месеца.

Започва да сяда самостоятелно. Някои деца пълзят и после започва да стои като се придържа за опора.

Придобива представа за отдалечеността на предметите.

Изразява радост от контакт с възрастен и е готово да се усмихне на всеки.

Повторно и по-силно произнася срички. Знае името си. Наченки на имитиране на възрастните.


10-12 месеца.

Стои стабилно като се държи на опора. След това започва да пристъпва придържайки се, да стои без опора и прохожда обикновено за първия си рожден ден.

Развива се стереоскопичното зрение и придобива представа за формата на предметите.

Изразява недоволство и плаче, когато е оставено само. Произнася 2-3 прости двусрични думи.

Имитира възрастен. Пие от чаша. Поставя се началото на контрол върху тазовите резервоари.

Предупредителни признаци в този период са:

Нистагъм- периодично движение на очите в хоризонтална, вертикална посока или в кръг.

Не гука. Не имитира, не изпълнява елементарни поръчки.

Не може да седи и да стои. Неправилна позиция на ръцете и краката.


13-18 месеца.

Прави опит да тича. Може да седи на малко столче. Изкачва се по стълби като се държи за ръка. Различава два предмета по големина, а след това и по форма.

Изразява радост, смърт, уплаха с мимика на лицето. Започва да използва облекчени думи. Има речник от 10-12 думи. Някои деца създават прости изречение.

Участва активно в храненето и започва да се храни самостоятелно.

Предупредителни признаци в този период са:

Явни дефекти в зрението.

Не изговаря срички. Устата е постоянно отворена и изтичат лиги.

Не може да стои без подкрепа. Не хваща с два пръста.


19-24 месеца.

Може да се изкачва самостоятелно по стълби, но слиза като се придържа за ръка на възрастен. Тича в различни посоки, оставено без контрол може да премине от безопасна в опасна обстановка.

Започва да различава предметите по цвят. С голямо удоволствие изследва предмети с ръце и уста. Това крие опасност от отравяне с медикаменти, от аспирация или поглъщане на малки предмети.

Речникът се обогатява и започва да съставя прости изречения, които се състоят само от подлог и сказуемо. Например- „Какво е това?“

Умее на се облича с помощта на възрастен.

Изработва се контрол на уринирането и дефекацията.

Предупредителни признаци в този период са:

Намален слух. Не реагира на нормален говор.

Не изговаря разбираеми думи. Не се заиграва само, с играчки. Налице е повишена активност.

Не може да ходи без подкрепа. Има треперене на ръцете.


25-36 месеца.

Изкачва се и слиза самостоятелно по стълби. Може да стои на един крак за кратко време. По подражание може да нарисува, макар и неправилно, кръст.

Умее да подбира предмети по четири цвята: червен зелен, син и жълт. В края на периода назовава цветовете по име.

Фантазията на детето е силно развита, както и чувството за страх от тъмнина, животни, физическо нараняване и др.

Съставя изречение с три и повече думи. Използва личното местоимение „АЗ“. Познава своята възраст и пол. Разговаря с играчките си.

Умее само да се облича, но не може да се закопчава.

Храни се самостоятелно.

Включва се в колективни игри.

 

 

Източник: "Основи на педиатрията",

Проф. д-р Никола Мумджиев.